Архиепископът на Америка Елпидофор (Вселенска Патриаршия – бел. прев.) коментира в LiFO необходимостта от модернизиране на Църквата и реакциите на свещениците към равенството в брака.
Офисите на Американската Архиепископия се намират във внушителна сграда в Горния източен район на Манхатън в Ню Йорк. Малък храм, голяма трапезария, безброй библиотеки с исторически църковни томове, но също и впечатляващи мебели, които украсяват лабиринтните пространства, привличат вниманието ми, докато се изкачвам на последния етаж. Целта на посещението е да се срещна с човека, който ръководи Гръкоправославната Архиепископия на Америка, която включва 540 енории, 800 свещеници и приблизително 1,5 милиона вярващи.
Това е йерарх, който благодарение на смелите си действия се смята за пионер, непредубеден, прогресивен и също така разумен глас в Гръцката Църква. Показателно е, че той участва в демонстрации на Black Lives Matter за убийството на Джордж Флойд, от самото начало заема позиция в полза на науката по време на пандемията, затваря църкви, получава хомофобски атаки за кръщаване на децата на гей двойка в район Глифада (Атина – бел. прев.), докато не се поколеба да осъди директно руската инвазия в Украйна, като каза, че отговорността за кръвопролитието е на плещите на Владимир Путин.
От 2019 г., когато е на трона, той непрекъснато насърчава нетрадиционни действия и символични движения, като много от неговите инициативи или позиции предизвикват коментари, понякога положителни, а понякога и критични, в социалните мрежи.
Не можем да сведем сексуалното поведение и любовния живот на всеки до единствения критерий да ги приемем или отхвърлим. Това са безпрецедентни неща и бих казал, че в Гърция те са плод на внесено западно пуританство.
Докато говоря с него, разбирам, че ръководителят на Гръкоправославната Архиепископия на Америка вярва дълбоко в основните свободи на човека, не обича намеците и злобата, смята, че религията по своята същност е „активистка“ и той предвижда различен църковен дискурс, който включва всички, без дискриминация.
По време на разговора ни той е достъпен, спокоен и приятелски настроен, а в кабинета му, сред множеството византийски икони, доминира портретът на Вселенския Патриарх Вартоломей.
В интервюто, което следва, той отваря документите си и говори за необходимостта от модернизиране на Църквата и коментира мненията на свещеници, които се противопоставиха на законопроекта за равенство в брака. Той също така отговаря на критиките, отправени към него от част от емигрантската преса, се позовава на разделянето на държавата и църквата, подчертавайки успешния пример на Американската архиепископия, и заема позиция относно протестите относно работата с розовото знаме на визуалния художник Г. Лале, която беше изложена в Генералното консулство на Ню Йорк.
Накрая той описва кой е наистина богат в наше време, как би се обосновал пред един млад човек дали има смисъл да се вярва в наши дни и обяснява защо е по-близо до „вярвате или не, проучете“.
– В кое време живеем?
Преминаваме през период на бързи промени на всички нива. Знаете ли, учудва ме, че в днешно време има хора, които може би не знаят неща, които имат основна връзка с природата, или дори не знаят как да управляват комуникацията с други хора. Никой не се съмнява, че всичко в наше време се развива с невероятна скорост, до такава степен, че дори Църквата няма време да говори за тези развития.
Разбира се, по своята същност всяка религия, тъй като е консервативна организация, се движи и трансформира с бавни темпове. Въпреки това, тъй като изкуственият интелект се развива бързо, единственото сигурно нещо е, че стъпваме в неизследвани води. И изглежда, че технологиите не чакат никого.
— Има ли място за модернизация в Църквата?
През годините Църквата се промени и трябва да кажем, че се разви. Очевидно това, което не може да бъде засегнато, са принципите на Вярата. Всичко останало обаче може да бъде надградено. Несъмнено някои хора се разстройват дори при думата „промяна“.
Аз подкрепям това, че упражняването на нашите религиозни задължения не може да бъде застрашено, а само адаптирано. С други думи, вие променяте начина, по който се изразява истината на Евангелието. Наливате ново вино в стари мехове, както казват и нашите свещени текстове. Самоувереност и смелост са необходими на свещениците, за да говорят езика и комуникационните кодове на всяка епоха във всеки период.
В противен случай всичко, което успяваме да направим, е да маргинализираме Църквата и да се поставим извън обществото. Имайте предвид, че днес 70% от браковете в САЩ са с неправославни и в много случаи нехристияни. Така че, ако възприемем изключващ манталитет, всяка година стадото ни ще намалява. Църквата обаче винаги е прегръщала и ще прегръща всички хора. Всеки е приет и добре дошъл.
– Бяхте силно критикуван, защото кръстихте първите деца на еднополова двойка в Гърция. След всичко изписано и чуто, съжалявате ли за нещо?
Първо да уточним, защото и това беше погрешно изтълкувано, че става дума за кръщене, а не за сватба. Когато родителите ме помолиха да кръстя децата им, както трябваше да направя, аз приех с голяма радост. Все пак кръстниците бяха православни и нямах абсолютно никакво основание да отказвам.
Този нов аргумент и наистина невероятен критерий, който някои хора използват, че трябва да разделяме (делим) хората въз основа на любовния им живот, не е православие, дори не се счита за хуманно отношение. Не можем да сведем сексуалното поведение и любовния живот на всеки до единствения критерий да ги приемем или отхвърлим.
Това са безпрецедентни неща и бих казал, че в Гърция те са плод на внесено западно пуританство. Например, те тълкуват първородния грях като сексуален. Ако четете Битие, там не се споменава секс, нито че първородният грях е свързан със „сексуален“ акт.
По същество това не е нищо друго освен отхвърляне на Божия авторитет по морални въпроси, Неговото непокорство, тоест злоупотреба със свободата на избор. Дори не знаем дали е било ябълка, изобщо дали е бил плод, защото няма значение. Мотивацията е била егоизъм и амбиция, а не секс или любов.
Това е пуританска конструкция и нищо друго, насочена към криминализиране на сексуалния акт и любовното поведение, и на върха на този разказ за вина, който няма нищо общо с християнското учение, някои инвестираха, за да контролират хората, проектирайки наследено наказание.
Ето как стигнахме в Гърция до този екстремен феномен, при който сексуалното поведение на човек става критерий за всякаква дискриминация в професионалната, социалната или политическата сфера, дори и в рамките на Църквата. Това е напълно антихристиянско и гръцката култура никога не е претегляла човека според сексуалното му поведение.
Трябва да осъждаме всички форми на насилие, вербално и физическо, и да осъждаме омразата и предразсъдъците, основани на многообразието на всяко човешко същество.
— Притесниха ли ви критиките и написаното за пътуването ви до Света гора и евентуалното му отлагане, защото няма да ви приемат?
Критиката прави всички ни по-добри и аз нямам нищо против. Това, което ме разстрои, е, че фактите са изкривени, което отразява и истинските намерения на хората, които протестираха. Това, което в крайна сметка видяхме да се случва, е клеветническа кампания, граничеща с жълтеникавост. Повтарям, всичко, което направих, беше да кръстя две деца. И това е нещо, което бих направил отново, без никакви затруднения.
— По повод приемането на законопроекта за равенството в брака чухме подпалващи изявления от митрополити като този на Месогея Николай, който в многостраничното си въведение към заседанието на Синода на Йерархията нарече хомосексуализма извращение и заяви, че „ най-голямата ни грешка би била да приемем, че хомосексуалният акт, освен че е психично разстройство, не е и грях.“ Как го коментирате това?
Вижте, аз слушам внимателно всички хора, които искат съвета ми. Но аз не съм нито психолог, нито психиатър. Затова да излизам публично и да заклеймявам когото и да било, не крия от вас, че го смятам за фанатизъм.
А партийните нагласи по някаква причина се основават на вината на нашите съграждани. Виждали сме това да се случва в исторически план, напр. с нацистите. Това е изключително опасен манталитет, който се проявява в различни аспекти. Вижте какво се случва с нарастващата тенденция на антисемитизъм.
Следователно, възможно ли е да се създаде впечатлението, че Църквата благославя или прикрива, или толерира с мълчанието си подобни нагласи? Това е терминална болест, карцином, който ще се разпространи в други части на тялото.
Днес може да са евреи, утре хомосексуалните хора, вдругиден мургави, руси и в един момент фашизмът ще почука на вратата ни и ще усетим как студеният метал ни реже вратовете. По-конкретно, степента на антисемитизъм на едно общество показва колко здраво е то.
Това са идеологии, които са окървавили Европа и света и нямат нищо общо с християнската теология, колкото и някои да се опитват да облекат своите крайни идеологически фантазии с християнско наметало.
— Имаше и някои митрополити, които твърдяха, че на тези, които са гласували за законопроекта за равенството на брака, трябва да бъде забранено да влизат в църквите. какво мислиш за това
Видяхте ли как прогресира ракът, за който ви говорих? Виждате ли, че когато оставите нещо да си отиде, то продължава? Трябва да се изреже абсцесът и да се сложи граница, защото е много възможно като общество да сме в опасност. Следователно е ясно, че Църквата не приема партийни нагласи.
— Имаше и реакции на вашите изказвания на срещата, която имахте с генералния секретар на ГКП (Гръцка комунистическа партия – бел. рев.) Димитрис Куцумбас относно разделянето на държавата и църквата.
Първо, позволете ми да ви кажа, че с радост приех посещението на генералния секретар на ГКП, както винаги правя с други политически лидери, които ме посещават от нашата родина. Разбира се, във всеки случай се опитвам да се съсредоточа върху общи точки на интерес.
Словото на Църквата трябва да бъде обединяващо и не можем да продължаваме да ходим със стария манталитет, че Църквата няма нищо общо с комунизма. Тези са напълно остарели. Както разбирате, г-н Куцумбас и аз не бихме обсъждали теологични въпроси; аз предпочетох да развивам въпроси, свързани със социалната солидарност, правата на човека, справедливостта, мира.
Всъщност говорим на един и същи език с левицата по тези въпроси, тъй като съвпадаме по хуманитарен подход. Казах му, че тайната на успеха на нашата Архиепископия е същественото, а не декоративното участие на хората във вземането на решения и във всички административни и финансови контролни органи.
Те са полезни, защото не следват практиката, че мирянинът е просто вярващият, който сляпо следва заповедите на църковното ръководство, но има активна роля и е уважаван във всички ръководни органи и това е Църквата, духовенството и хората. В Америка Архиепископията няма енории със структурата, открита в Гърция. Тук има общности, в които миряните имат абсолютно участие, право на глас и решават администрацията и финансовото управление на всички нива на църковната организация.
Очевидно не съм препоръчвал на Гърция да последва нашия пример. Аз просто излагам нашия опит, който може да бъде намерен за полезен като доказателство, че Църквата и държавата могат да бъдат напълно разделени, без да се засяга напредъкът и благосъстоянието на Църквата.
— За някои от диаспората сте персона нон грата. Как си го обяснявате?
Би било странно да се излагаш в публичното пространство и да се харесваш на всички. Има хора, които не са доволни от мен и понякога ме критикуват добронамерено, понякога злонамерено или критика, която идва от егоистични интереси.
Признавам обаче, че нямам намерение да се поддавам на тези интереси и цели, които са напълно чужди на принципите на Църквата. В същото време нямам намерение да се превръщам в инструмент на интереси, затова си нося последствията. Но тези, които споменавате, са малко и техните говорители са насочени основно към Гърция.
Говорим за определени медии, които се опитват да създадат различен образ от това, което вижда някой, който живее в Съединените щати. След пандемията, тъй като бях заел позиция в полза на науката, се разпространяваха фалшиви новини. Това, на което бях наблегнал тогава, е, че трябва да спазваме санитарен протокол.
Сами затворихме църквите, не чакахме държавата да ни каже, направихме препоръка на вярващите да носят маски, чрез енциклика ги призовахме да се ваксинират, като подчертахме, че едно място може да бъде свято, но това не означава, че е стерилно.
Както можете да си представите, разтревожих някои консервативни кръгове, които са пропити от духа и идеитеа на антиваксърите, и можете да разберете защо възникват подобни реакции.
— Как видяхте изложбата на визуалната художничка Джорджия Лале в Генералното консулство на Ню Йорк, която предизвика бурни политически реакции заради работата й с розовото знаме, чрез която тя се опита да придаде символично измерение на все по-честите убийства на жени?
Посетих Генералното консулство и видях проекта, който, няма да скрия от вас, нито съм нарушил, нито съм го приел като обида към гръцкото знаме. В края на краищата на видно място в президентския дворец, достъпно за обществеността, е картината „Изход“, на която има и гръцкото знаме, на прочутия художник Христос Бокору, но тя не е посетена.
Явно не съм изкуствовед, но съм сигурен, че дори генералният консул Динос Констандину няма слаб усет към националните ни символи. Целият този шум и фурор бяха недомислени. В ретроспекция смятам, че и МВнР осъзна това и се опита да намали тона.
– Какво беше вашето детство?
Роден съм в Макрохори, Константинопол и съм израснал в мултикултурна и многоезична среда. Един болезнен момент, който няма да забравя, е нашето изкореняване от Града, когато положението беше станало непоносимо за гърците.
Бяхме много бедно семейство. Когато дойдохме в Гърция, трябваше да възстановим домакинството си от нулата. Спомням си родителите ми, които трябваше да работят безкрайни часове в страна, която не познаваха добре, борейки се да отгледат мен и моите братя и сестри. Поне аз живях във време, когато бяхме в пряк контакт с природата и създадох силни приятелства, защото тогава можеше да прекарваш повече време в компанията си.
По същество беше важна връзката ни с другия, контактът, физическото изразяване на емоция. Винаги съм бил очарован от богословието и византийската история. Така завърших Богословския факултет в Солун през 1991 г. и две години по-късно завърших следдипломно обучение във Факултета по философия на университета в Бон.
Там се запознах с Митрополита на Германия Августин, който също е човекът, който със своя пример ме вдъхнови да служа на Църквата. Разбира се, другият ми благодетел е Вселенският Патриарх Вартоломей.
— Религията лесен отговор ли е на трудните житейски въпроси?
Няма лесни отговори. Зависи от нас, от нашето настроение. Християнството ни напомня, че много от отговорите могат да бъдат намерени в любовта. Това е единствената връзка към съвършенството. И казвам това, защото хората днес търсят да им се даде хапче за всичко. Те се страхуват от болката.
Болката обаче съпътства човека през целия му земен живот. Страхът, болката и смъртта засягат както първите, така и последните. Следователно без любов не можете да откриете целостта. В противен случай ставаме нещастни, изолирани и неспособни да съжителстваме с другите.
— Ако млад човек ви попита защо трябва да вярва в днешно време, какво бихте му отговорили?
Първоначално бих му казал, че никой не е длъжен да вярва. И тогава бих му припомнил, че тъй като природата се отвращава от празнотата, ако той не вярва в Бог, нещо друго ще запълни тази празнота, което няма да го направи щастлив, защото винаги нещо ще му липсва. Както може би сте разбрали от нашата дискусия, аз не подкрепям сляпата вяра, а съзнателната вяра.
— Какво отговаряте на неудачниците от живота?
Разбирам да си разочарован или наранен. Но той не трябва да се чувства победен. Вярата в Бог е пасаж, който ще му помогне да преодолее трудностите.
— Каква е ползата от страстите на човека?
За мен страстите са като рани, които оставят следите си върху телата ни. Колкото повече рани имате, толкова по-упорито сте се борили, толкова повече опит имате, който улавя вашия боен дух. Губещият е този, който се предава и се поддава на раните си, а не този, който продължава и се учи от грешките си.
Размишлението чрез покаяние, прошка и изповед е присъщо за Църквата на нейното съществуване. Например, тъй като преминаваме през Великденски дни, може би някои не са успели да постят толкова, колкото им се иска, може би някои изобщо не са постили.
Но нашият дял на Пасхалната трапеза не се определя от количеството или качеството на храната, която сме консумирали. Билетът на дела в „банката на вярата” им стойност по-скоро от качеството на милосърдието и количеството любов към всеки ближен.
— Кой според вас е истинският богат в наше време?
Много хубав въпрос. Където е съкровището, там е сърцето, казват евангелските ни четива. Нека всеки сам си даде отговор къде е съкровището на сърцето му – в депозити, в къщи, в коли, в материалния свят? Вероятно не. Защото, както мъдро казва нашият народ, бедният ти дава повече от богатия.
И това в общата си картина показва, че този, който наистина не се интересува от парите, е истински богат. Винаги си спомням издълбаната поговорка, която съществува в много домове на Изток: „Днес за мен, утре за друг и никога за тях“. В живота си ние сме мениджъри, а не собственици.
Модерният човек от западния свят превърна своя индивидуализъм в идеология и приравни щастието с успеха, богатството и материалното във всичките му форми. Достойни за възхищение са не силните, ярките, „инфлуенсърите“, тези, които се виждат и вдигат шум, а мълчаливите и невидимите. Те са тези, които дават безкористно и страстно за общото благо.
— По-близо ли сте до „вярвате или не, проучете“ или „вярвате или не проучете“?
Тази поговорка не се среща в нито един стих от Библията. Това е популярен израз, който не изразява мен и използването му няма нищо общо с християнското учение. Аз обаче обичам да изследвам всичко и по много.
– Какво смятате за важно в живота?
Да намериш своя баланс, да си добър със себе си и околните. И смятам, че това се постига, когато си успял да бъдеш полезен на обществото като цяло. Завършването на нашия растеж става, когато практикуваме добродетелите на търпение, толерантност, смирение, щедрост и прошка.
***
Относно заглавната снимка:
Фотографията е свързана с 5-годишното мисионерско служение в апостолат на Православната Църква в Съединените американски щати при Всесветейшата Велика Христова Църква – Вселенската Патриаршия, извършван в посветено и просветено служение на Бога и Неговият венец на творението Му – Човекът самоотвержено и жертвено от Негово Сияйно Предосточтимо Високопреосвещенство Многоуважаемия и Достославен Превъжделен Православен Архиепископ на Америка Господин, Г-н ЕЛПИДОФОР I с енголпието на старозаветния образ на откровението и откриването на Пресветата Троица – Отец, Син и Дух Светий при Авраамовото гостоприемство в лицето на гостуващите три ангела, което е във връзка с Православната Архиепископска катедрала в Манхатън, Ню Йорк, посветена именно на Светата Троица – нашият Триединен Бог.
Тематичното енголпие в чест на Американския Православен Трон на Архиепископската катедра е дар от избрания, утвърден и наречен от Българския патриарх и Св. Синод на БПЦ – БП за Стобийски Епископ г-н Дионисий Мишев преди вече почти 10 години от времето на незаконната анексия на Путин и Руската Федерация на международно признатия украинския полуостров Крим на Кириарха и Пименарх на Американския Архидиоцез при Вселенската Патриаршия в Архиепископския палат на 9-ти август 2023 г. – денят посветен на св. апостол Матия, който единствен чрез жребие е включен в числото на 12-те всехвални апостоли веднага след Възнесението Господне, с чиято библейска книга се начева Новия завет на Любовта.
Дано Божият жребий, някога по милостивата Му към човеците воля, да се падне на Архиепископа на Америка Елпидофор I !
Още по темата:
- Отец Йоанис Хрисавгис: Бурята над Кръщението в Гърция повдига въпроси за това какво се опитваме да защитим
- Митрополитът на Глифада изпрати обяснение пред Синода за кръщението на деца на гей двойка от Архиепископа на Америка
- Отец Йоанис Хрисавгис към Свещения Кинотис: Монасите живеят извън света и трябва да се въздържат от декларации относно брака и семейството
- Архидякон Йоанис Хрисавгис за гей брака: Нещата, които са Божии и нещата, които са Кесареви
Статията е преведена за първи на български език в Doxologia Infonews. Разрешено е препубликуване само с посочване на източник Doxologia Infonews с активен хиперлинк.