Всички говорим за Балканите и балканците, без да си даваме сметка, че това име е по-ново и дадено. Какво става с термина Византия? До падането на Константинопол империята се наричаше Християнска Римска (Ромейска) империя или Романия, а сто (100) години след падането на Константинопол Йеронимус Волф я нарече Византия. В интерес на историята трябва да се подчертае, че Византион е древен малък град, колония на мегареите, получил името си от Византион Мегареец. Значи имаме фалшификат.
Същото се случи и с т. нар. Балкани днес. Първоначалното древно име е „Χερσόνησος του Αίμου“ (полуостров Хемус/Емус – бел. прев.), по-късно се нарича Илирия, след това Ромелия, Ромели (земя на ромеите) и едва през 19 век започват да го нарича Балканите.
Помолих историка г-н Анастасиос Филипидис (бакалавър по изкуства, университет Йейл, магистър по изкуства, университет Джорджтаун) да проучи тази тема, тоест еволюцията на името на региона, в който се намираме, и цитирам резултата от него изследвания.
* * *
БАЛКАНЦИ И ВИЗАНТИЙЦИ: ПАРАЛЕЛНИ ЖИВОТИ
Анастасиос Ат. Филипидис, бакалавър по изкуства, университет Йейл, магистър по изкуства, университет Джорджтаун
През последните години политическото значение на географските и националните имена става все по-забележимо. Географските и националните имена не са невинен „научен“ избор. И само продължаващата 30-годишна криза със северната съседка на Гърция (Република Северна Македония), която претендира за името Македония, е достатъчна, за да го докаже.
Спорът около имената обаче не е само местна странност. След като колониализмът беше отхвърлен, много държави принудиха името си да бъде променено, което често беше установено от техните западноевропейски владетели. Цейлон стана Шри Ланка, Златния бряг стана Гана, Северна Родезия стана Зимбабве, Горна Волта стана Буркина Фасо и т.н.
Едно от географските наименования, установено от чужденците, е както името „Балкани“, така и „Балкански полуостров“. Думата е турска и означава „планина“ и първоначално е била използвана само за планинската верига Хемус (Стара планина – бел. прев.) в България. Много по-късно, през 1808 г., немският географ Август Цойне въвежда термина „Балкански полуостров“ за полуострова, който дотогава е бил известен с различни имена (напр. „полуостров Хемус /Хемуски полуостров“ или „Гръцки полуостров“.
По-рано, в административното деление на Римската държава, от IV в. сл. Хр.регионът, освен Тракия, съставлява „провинция Илирик“, със столица Сирмио и по-късно Солун.)
Името „Балкани“ се налага бавно. Считан за основател на съвременната географска наука, Карл Ритер в своя 22-томен труд, публикуван между 1818 и 1852 г., го нарича „Гръцкия полуостров“. Сред многото примери, които могат да бъдат цитирани, отбелязваме заглавието на известна пътеписна книга от 1866 г. (от Макензи и Ърби): книгата има пространното заглавие „Пътувания в славянските провинции на Европейска Турция“, вместо по-простото „в Балканите“, което бихме използвали днес.
„Балканите“ обаче все още не са създадени! Намираме точно същото в интересната книга „Народите на Турция“ (1878) от дъщерята и съпругата на британски консул, живела 20 години в Османската империя: докато тя описва подробно етносите на империята, думата „ Балкан” се отнася изключително за планинската верига.
Дори Енциклопедия Британика в изданието от 1878 г. (достъпно онлайн), под записа „Балкан“ се отнася изключително за планинската верига, без никакво разширение към полуострова. Промяната в смисъла започва около това време. На английски език едно от най-ранните споменавания, които открихме, е от британския военен аташе в България, Файф-Куксън, който е автор на „С армиите на Балканите и при Галиполис през 1877-78 г.“ (публикувана 1879 г.).
В административно отношение през 19 век европейската част на Османската империя се нарича „Румелия“ („земя на ромеите“). Както Мазовер отбелязва в книгата си Балканите: от края на Византия до наши дни (2001): „Преди двеста години Балканите все още не са били създадени. Османците са владели „Румели(я)“, а не „Балканите“.
За да бъдем точни, още със завършването на османската експанзия, през 16 век, сега в Европа съществува „Еялет на Румели“, а в Мала Азия „Еялет на Анадола“ (Анадолу). Мазовер цитира карта на Османската империя около 1550 г., която точно картографира „Румели“ на това, което сега наричаме „Балкани“.
Едно от най-интересните сведения за жителите на Румелия идва от известния турски пътешественик Евлия Челеби, който отива в Охрид и около 1670 г. пише: „Всички хора тук говорят български и ромейски, защото това е Румелия”.
Административното деление се променя от време на време, но терминът „Румелия“ продължава да се използва в международен план до Балканските войни от 1912-1913 г. С него например се срещаме много важен общ атлас „Andrees Allgemeiner Handatlas“, (Лайпциг, 1881), където Румелия заема територията на днешна България, Тракия, Македония и Скопие. Това е времето, когато Берлинският конгрес (1878 г.) решава създаването на нова автономна държава в източната част на Румелия, която се нарича (как иначе?) „Източна Румелия“.
„Румелия“ обаче престава да бъде политическо коректно наименование (за Великите сили) след средата на 19 век. Напомняше, че жителите на завладяната от османците област са били ромеи, а държавата им се е наричала Романия до 1453 г. Така постепенно то е оттеглено и вместо него е наложено „Балканите“.
Случи се, тоест точно същото, което се случи с името на християнската ромейска държава: вместо Романия, Ромейската империя беше преименувана на „Византия“, дума, която никога не е била използвана от жителите на тази държава за тяхната страна.
Причините бяха очевидни. Ромеите или румлийците трябваше да бъдат откъснати от славното минало на своята империя, за да не претендират за нейното възстановяване. Постепенно се налагат непознатите за християните от Европейска Турция понятия „балканци” и „византийци” и се премахват понятията „румелия.ромелия” и „ромеи”.
След утвърждаването си през 19-ти и 20-ти век терминът „Балкани“ е обагрен със силно негативни конотации в западноевропейските езици, които до голяма степен запазва и до днес – също като термина „Византия“.
В западния публичен дискурс „Балканите“ са идентифицирани с изостаналост и безкрайно насилие, т.е. обратното на „просветения“ Запад. Това беше регион, доминиран от „разпад и варварство“, както се изразиха Макензи и Ърби, поразително напомняйки фразата на британския историк Гибън, че „Византия“ е „триумфът на религията и варварството“.
Съвременните изследователи са идентифицирали няколко прилики на „балканизма“ с „ориентализма“, западния колониален и пренебрежителен поглед към незападния регион, незападната култура. В империалистическата логика на 19 век планетата е разделена между нации, предназначени да управляват, и нации, предназначени да бъдат подчинени на първите.
„Балканите“ и Близкият изток принадлежаха към последните. Дори когато „балканските“ държави получиха своята независимост, техните владетели, наложени от Великите сили, бяха всички чужденци, германци (Гърция, Румъния, България и по-късно Албания), с изключение на Сърбия.
Въпреки това, терминът „Балкани“ се приема в самите „балкански“ страни, като следствие от интелектуалния плен, често наблюдаван в колонизираните страни. Процесът не беше линеен и добър пример е важната фондация, наречена (правилно) „Изследвания на Хемуския полуостров“ в Солун, но тя публикува рецензията „Балкански иследвания“. Съответно терминът „Византия“ е приет от потомците на ромите и всъщност гръцките министри на образованието го използват с напълно ориенталистка перспектива.
През последните години обаче в чужбина се наблюдават няколко реакции на тази остаряла логика. Постепенно понятието „Балкани” се заменя с по-неутралното понятие „Югоизточна Европа”. Типичен пример е вестникът „Balkan Times“ на американските военни в Европа, който беше преименуван на „Southeast European Times“ през 2002 г. Съответно много академични изследвания (главно в САЩ, Великобритания и Австрия), изследващи идентичността на християнската ромейска империя отхвърля термина „Византия“, който насочва мисленето ни към безплодни пътища и очерня една от най-великите цивилизации в човешката история.
В тази епоха на антиколониализъм, събаряне на статуи на Колумб и политическа коректност, изискваща Томас Джеферсън да бъде черен в хитовия бродуейски мюзикъл („Хамилтън“), време е да се отървем и християнската ромейска империя от стереотипите, с които я натовариха империалистическите западни сили.
Трезвите и задълбочени проучвания могат да подчертаят, че Романия е първата жертва на западния експанзионизъм, с „кръстоносните походи“. Негативните предразсъдъци за „Византия“ са просто пропаганден инструмент, който няма нищо общо с историческата действителност. Когато останалите средновековни предразсъдъци са изкоренени на Запад, е странно да се запази този, роден в най-мрачните векове на европейската история…
*Митрополитът на Навпак и Свети Власий г-н Йеротей Влахос е виден архиерей на Еладската Църква, учен, общественик и автор на стотици книги от богословско, философско или други естество.